Смъртоносното изригване на прочутата планина Везувий преди 2000 години унищожава безброй древни артефакти. Но повече от 1800 папирусови свитъка оцеляват след ада и са открити през XVIII в. в село Херкулан – разположено в днешна Кампания, Италия.
Археолозите смятат, че свитъците съдържат истории и информация, които дълго време са били смятани за изгубени завинаги, а учените се опитват да намерят начин да получат достъп до писмените знаци, без да могат да ги разгърнат. При предишните опити свитъците се разпадаха на прах или пък писмеността изчезваше веднага, когато беше изложена на въздействието на природните стихии. Така се ражда „Предизвикателството Везувий“ – състезание за достъп до писанията, свити в древна хартия.
Тази година победители в предизвикателството за 2023 г. станаха група изследователи, които използваха изкуствен интелект, неразрушаващо компютърно томографско сканиране и други специализирани техники. Екипът изчислява, че е успял да сканира и преведе около 5 % от един свитък.
„Преди десет месеца стартирахме предизвикателството „Везувий“, за да решим древния проблем с папирусите от Херкулан – библиотека от свитъци, които са били светкавично изпепелени от изригването на Везувий през 79 г. от н.е.“, каза съоснователят на предизвикателството „Везувий“ Нат Фридман, бивш главен изпълнителен директор на Github. „Днес сме щастливи да обявим, че нашият луд проект е успешен. След 2 000 години най-накрая можем да прочетем свитъците.“
Поради деликатното си карбонизирано състояние свитъците представляваха огромно предизвикателство за учените. Разкриването на съдържанието им изискваше обединяването на експертни познания в областта на технологията за компютърна томография, компютърното зрение и машинното обучение, инициирано от Фридман, Даниел Грос и Брент Сийлс. Грос е технологичен инвеститор, който преди това е бил партньор в Y-Combinator и е ръководил усилията в областта на изкуствения интелект в Apple, а Сийлс е председател на научния съвет на Университета в Кентъки и професор по наука за данните.
Реконструирани свитъци. Снимка: Vesuvius Challenge
Победителният отбор е ръководен от Люк Фаритор, 21-годишен студент от Университета на Небраска-Линколн и стажант в SpaceX, който разработва алгоритъм за машинно обучение, който успява да различи фините текстови нюанси в запечатаните свитъци – постижение, което досега е убягвало на учените. Невронната мрежа на Фаритор щателно разграничи мастилените и празните зони на папируса, като разкри над десет гръцки йероглифа, включително „porphyras“, което означава „пурпурен“.
Това постижение донесе на Фаритор наградата за „първите букви“ в конкурса Vesuvius Challenge, като създаде предпоставки за по-обстойно дешифриране на свитъците.
Двама други учени си поделят наградата с Фаритор: Юсеф Надер, докторант, и Джулиан Шилигер, който разработва техника за сегментиране, която прави възможно картографирането на папируса.
Заедно те са използвали три различни моделни архитектури, за да използват изкуствения интелект, като същевременно избягват често срещаните проблеми на „свръхприспособление“ – повтаряне на едни и същи входни данни отново и отново – и халюцинация. Техният строг подход позволи на учените да получат достъп до мисли и мъдрост, съхранени в продължение на две хилядолетия.
Триото получи 700 000 долара за постижението си.
Свитъкът, който вече е частично дешифриран, е поглед към древните философски дискусии, отразяващи по-специално епикурейската вяра в удоволствието като най-висше благо. В свитъка се разглежда сложната връзка между наличието на стоки, като например храна, и удоволствието, което те доставят. Древният автор опровергава схващането, че недостигът увеличава удоволствието. В откъс от текста авторът твърди: „Както и в случая с храната, ние не вярваме веднага, че нещата, които са оскъдни, са абсолютно по-приятни от тези, които са в изобилие.“
Чистата гръцка философия е пренесена с две хилядолетия напред чрез силата на изкуствения интелект.
Цялата операция е и с отворен код, така че работата на Надер, Фаритор и Шилигер в рамките на „Предизвикателството Везувий“ може да отбележи нова ера в съхраняването и тълкуването на древни текстове.
Следващата стъпка? Сканиране и дешифриране на до 90% от свитъците – и който го направи, ще спечели 100 000 долара.
