„Цифровите валути на централните банки“ (CBDC) бавно се разпространяват. Големият пример за това е китайската DCEP, Нигерия следва примера ѝ с електронната валута, а повечето централни банки по света се опитват да въведат CBDC. Отвръща ли империята на удара? Или пък всички проекти са просто една и съща стара монотонност в модерна лъскава опаковка?
Водещият проект за цифрови пари на централната банка идва, както много други антисвободни пари в момента, от Китай: eCYN, наричан още DCEP, eYuan или digital Remnimbi.
Централната банка планира въвеждането на цифровата валута от 2014 г. Миналата година тя беше официално пусната в обращение, първо в избрани градове, а след това все повече в цялата страна. Вярно е, че DCEP официално все още е във фаза на бета-версия и тестване. Но тази фаза вече е придобила значителен обхват.
Междувременно централната банка наскоро съобщи, че около 140 милиона души са си създали портфейл. По данни на компанията с eCYN вече са преведени около 62 милиарда юана – което е малко под 10 милиарда долара – в 150 милиона трансакции; 1,55 милиона търговци приемат валутата.
В сравнение с юни това е огромна крачка напред. По това време само 24 милиона китайци използват цифровата валута. Въпреки това те вече са прехвърлили 34,5 милиарда юана, което означава, че ръстът на обема не е в крак с този на потребителите.
Авторитарно изрисуван римейк на стари технологии
Какво конкретно представлява DCEP? Блокчейн валута като биткойн? Частна или публична блокчейн? Конструкция като hyperledger? Или нещо съвсем друго?
Еюанът очевидно не се основава на блокчейн. Въпреки това тя използва цифрови подписи и криптирани съобщения за обработка на трансакциите, но не и блокчейн. Двойните харчове се предотвратяват не чрез децентрализиран консенсусен алгоритъм, а чрез централната банка, която поддържа централна база данни. Това звучи като стара технология, която PayPal и други доставчици на услуги за електронни разплащания използват от дълго време, но която сега се промъква от пазара в политиката под мантията на цифровите валути.
Бързоумен и лицето на новата тирания: китайският лидер Си Дзинпин.
Но по този начин Китай изглежда щастлив да почерпи вдъхновение от свободния пазар, който правителството се опитва да забрани. По този начин юаните се създават като токени, които носят стандартна структура на данните. Това е общото между DCEP и блокчейн като Ethereum. За разлика от криптовалутите обаче структурата от данни съдържа не само информация за транзакцията и токена, но и за идентификатора на потребителя. Тази информация се актуализира в базата данни на централната банка при всяка транзакция. По този начин чрез извличане на токен може да се проследят всички минали трансакции.
По този начин DCEP е крачка назад спрямо съвременните технологии и по-скоро прилича на модернизиран, авторитарно боядисан римейк на цифровите пари, с които се експериментираше през 90-те години.
В сравнение с криптовалутите eYuan обръща връзката между прозрачност и поверителност: Докато криптовалутите са прозрачни, тъй като публикуват всички транзакции, DCEP остава частна, защото транзакциите попадат само на сървърите на централната банка и нейните партньори; докато криптовалутите са частни, ако знаят само псевдонимни адреси, но не и самоличности, китайската цифрова валута става прозрачна, защото съхранява и самоличности. Накратко, Китай унищожава либертарианския потенциал на криптовалутите.
P2P, но не без посредници
Въпреки това еюанът би могъл да бъде стъпка напред в сравнение със статуквото. Вероятно транзакциите могат да бъдат и P2P, т.е. да преминават от човек към човек, а отчасти и псевдонимно. Централната банка обаче планира да използва изкуствен интелект и анализи на големи обеми от данни, за да анализира задълбочено финансовите потоци.
С DCEP правителството иска да отблъсне влиянието на частни доставчици на платежни услуги като WeChat Pay или AliPay, чийто нарастващ обем на цифровите плащания наблюдава с нарастваща завист от няколко години. Въпреки това eYuan не премахва всички посредници. За да отворят портфейл, гражданите трябва да се регистрират в банка или друг доставчик.
Портфейлите се предлагат в различни разновидности, класифицирани според степента на поверителност. Това варира от портфейл, за който може да се регистрирате само с телефонен номер, т.е. почти анонимно, до портфейл, за който може да похарчите максимум 5000 юана за една трансакция и 50 000 юана годишно. Възможни са портфейли без такива ограничения, но те могат да бъдат създадени само в банките след пълна проверка на самоличността.
Интересно е, че контролът изглежда достатъчно слаб, за да бъде привлекателен за перачите на пари. Има поне първоначални данни за арестувани от полицията лица, заподозрени в пране на пари с помощта на DCEP. Вероятно обаче те не са очаквали китайската държава да улови всичко, което се случва с цифровата валута.
Интелигентни договори, хардуерни портфейли, банкомати
Въпреки че еюанът има малко общо с истинска криптовалута като биткойн, той представлява значителна модернизация на традиционните пари на централните банки. За това свидетелства способността ѝ да адаптира иновациите, които се зараждат в криптосвета. Например през юли централната банка публикува документ, в който се посочва, че еюанът ще стане достъпен за интелигентни договори.
eCNY е също толкова гъвкава, колкото и истинските криптовалути, що се отнася до възможностите за съхранение на токените: Възможни са софтуерни портфейли, хардуерни портфейли или защитени микрочипове. Без съмнение блокчейн и криптовалутите бяха вдъхновяващи при създаването на валута, базирана на асиметрична криптография.
въпреки активното тестване на цифровата валута от страна на Китай. към момента портфейлите с eCNY се приемат от 1,55 милиона търговци на дребно. Сред другите предприятия, които Му цитира, са комунални услуги и кетъринг, транспорт и търговия на дребно.
– USFCX Center (@usfcx) 9 ноември 2021 г.
И тъй като за криптовалутите са необходими и търсени специални банкомати, Китай инсталира повече от 3000 банкомата специално за DCEB. В тях можете да обмените цифровите юани за пари в брой и обратно.
Как Китай популяризира електронния юан
Когато Китай инициира проект, правителството обикновено не се колебае да го придвижи напред с всички средства. Освен това обича да раздава пари за тази цел. Разпространението на DCEP ще бъде поискано чрез лотарии в шест града. От октомври 2020 г. насам централната банка вече е разпределила eCNY на стойност над 40 млн. долара.
Вероятно крайъгълен камък е моментът, в който местната верига за търговия на дребно JD.com започна да приема валутата за онлайн поръчки, плащайки на доставчици и служители. Освен това компанията за електроника Huawai представи и прототип за използване на eYuan за плащане на стая в хотел без персонал.
О, просто се използва китайският електронен юан & съвместим с точката за продажба XPOS 🔥 pic.twitter.com/D1ebdMP9eS
– smacker (@SmackerAim) January 9, 2021
За да направи дигиталния юан привлекателен за пътниците, Китайската централна банка представи прототип на машина, която позволява обмяната на 16 чуждестранни валути за e-CNY. Това ще позволи на китайците, които се връщат от чужбина, да поставят банкнотите си в машината и да получат в замяна физическа карта e-CNY – своеобразен хардуерен портфейл, който може да се използва в търговските обекти. Тази машина ще бъде използвана през февруари 2022 г. по време на Зимните олимпийски игри в Пекин и вероятно ще подгрее валутата на гостите от чужбина.
Китай вече печели съюзници и извън страната с цифровата валута. Например страната се обедини с Обединените арабски емирства, които също планират цифрова валута, за да създадат глобална платежна мрежа, базирана на CBDC. Освен това в тази мрежа са включени Центърът за иновации на БМР (BIS) и централните банки на Хонконг и Тайланд.
А „трамплин за пълен финансов контрол на населението „
Институтът за конкурентно предприемачество (cei.org) явно се съмнява в успеха на китайската програма за развитие на селските райони. В него се казва, че цифровата валута „представлява сериозна заплаха за глобалната свобода“.
Това е така, защото DCEP е предназначен не само да допълни съществуващата технология, но и да я замени. Все по-строгата забрана на биткойн и криптовалути може да покаже, че Китай не толерира съвместното съществуване на частни и държавни цифрови валути. С този ход правителството гарантира, че талантите, способни да работят с цифрови валути, няма да се изразходват в отлично платени частни проекти, а ще бъдат запазени за държавни проекти.
CEI намира за обезпокоителни плановете на правителството да забрани парите в брой в страната и да разреши използването на ДКЕП като единствено законно платежно средство. Още по-обезпокоителни обаче са амбициите за глобален обхват, които Китай преследва с DCEP. Страната иска да изнесе модела в целия свят чрез международни организации за определяне на стандарти. Ако това се случи, според CEI „това ще застраши обещанието на криптовалутите да дадат възможност на хората да се възползват от тях“. И, може да се добави: В неговата противоположност: В парите, които тираните на този свят обичат.
С DCEP Китай реагира преди всичко на успеха на частни доставчици на платежни услуги като WeChat Pay или AliPay. Чрез цифровата валута правителството и неговите органи искат да си върнат контрола върху плащанията. Частните иновации са добри, докато са полезни, но в дългосрочен план те се връщат обратно в публичния сектор, за да го укрепят. Частното предприемачество и икономическите свободи са само средство за постигане на целта и с удоволствие ще бъдат пренавити, когато тя бъде постигната.
В международен план DCEP трябва да се превърне в „трамплин за нищо по-малко от пълен финансов контрол над населението и глобално приемане на системата от централните банки“. Ако биткойнът е парите на свободата, то DCEP е парите на цифровата тирания.
И за съжаление примерът на Китай е прецедент в целия свят.
Нигерия въвежда електронна валута
Броят на страните, които планират CBDC, е почти неуправляем. Твърди се, че 80 % от всички централни банки планират въвеждането на цифрова валута, а с темата се занимава дори „централната банка на централните банки“ – Банката за международни разплащания (BIS), заедно със Световната банка и Международния валутен фонд.
Изненадващо пионер е Централната банка на Нигерия, най-голямата икономика в Африка. Неотдавна тя емитира цифрова валута – eNaira.
Президентът на Нигерия Мухамаду Бухари. Снимка от САЩ
Президентът Мухамаду Бухари стартира електронната валута в края на октомври. Твърди се, че това е единствената цифрова валута, която е разрешена като официално платежно средство в Нигерия и се приема заедно с парите в брой.
По време на представянето централната банка въведе електронен портфейл. Тези портфейли имат ограничения за баланса по сметката и размера на превода. Според FAZ тези ограничения имат за цел да предотвратят масовото теглене на пари от банкови сметки, което би могло да доведе до срив на финансовата система. API от централната банка позволява на банките, доставчиците на платежни услуги и финтех компаниите да интегрират цифровата наира в своите инфраструктури.
Според FAZ цифровата валута има различни предимства за нигерийците: паричните преводи – включително и особено международните – вече не се нуждаят от посредници, което изключително намалява таксите, например когато гастарбайтерите изпращат пари на семействата си у дома. Социалните помощи могат да се изплащат и директно с еНаира.
В крайна сметка истинска блокчейн
Енайрата не е разработена от самата нигерийска централна банка. Вероятно институцията изобщо не би могла да направи това. Вместо това тя възлага това на стартъпа Bitt. Bitt е базирана в Карибския басейн, специализирана е в създаването на CBDC, базирани на блокчейн, и наред с други неща работи и по цифрова валута за Централната банка на Източните Кариби.
Bitt предлага „Система за управление на цифрова валута (DCMS)“, която вече се използва от няколко финансови институции в Централна Америка и Карибите. Тя използва блокчейн технологията, за да „овласти хората, като им предостави достъпни, евтини за използване плащания в реално време“ и „подкрепя цифровизацията на икономиката“. Можете да мислите за DCMS като за софтуерен пакет, чрез който централните банки могат да създават цифрова валута.
DCMS намалява инфраструктурните разходи, като същевременно подобрява достъпа и потребителския опит при транзакциите и насърчава финансовото приобщаване. Системата вече е толкова зряла, че според уебсайта „Monetary Authority Suite“ позволява на централните банки да „пилотират своя цифрова валута от нулата“.
Понастоящем цифровите валути се управляват от софтуера на Bitt, базиран на Hyperledger Fabric. Това е блокчейнът, създаден предимно от IBM като част от инициатива на Linux, която е насочена към търговски приложения, като например в управлението на веригата за доставки. Hyperledger Fabric е частен, затворен блокчейн, който работи в базите данни на участващите партньори. Не ми е известно дали става дума само за централната банка в Нигерия, или и за банките.
В промишлеността Hyperledger се приема добре, защото софтуерът позволява на компаниите да се възползват от някои от предимствата на блокчейн, без да се налага да се възползват от прозрачността и откритостта, които са характерни за публичните блокчейн.
В бъдеще Bitts ще даде възможност за използване и на цифрови валути, базирани на Stellar. Това вече ще направи валутите малко по-децентрализирани, прозрачни и автономни. Ако Stellar се превърне в основа на различни CBDC, те също ще бъдат естествено съвместими, вместо да бъдат опосредствани чрез интерфейс между различни частни, заключени сървъри на Hyperledger.
Добър старт
Общо казано, електронната валута изглежда се справя изненадващо добре. Няколко дни след пускането му потребителският портфейл вече е изтеглен почти 400 000 пъти, а портфейлът за търговци – почти 60 000 пъти.
Приложението беше блокирано за кратко в магазина за Android Play. Централната банка отхвърли слуховете, че това се е случило заради твърде многото отрицателни отзиви, и го оправда с актуализации и подобрения.
Прегледите в магазина за игри са наистина много смесени. Но като цяло приложението изглежда работи и привлича значителен интерес. Според управителя на централната банка Годуин Емефиеле само след два дни в платформата са се регистрирали 33 банки и 120 търговци.
Интересът извън Нигерия също е голям. Приложенията вече са изтеглени в повече от 100 държави.
От Гренада до Гана и Индия
Китай и Нигерия са водещи в света с CBDC. Но те далеч не са единствените страни, които планират или скоро ще пуснат цифрова валута.
Например, както беше споменато, Bitt работи с Централната банка на Източнокарибския валутен съюз. Проектът, озаглавен DCash, има за цел в близко бъдеще да пусне цифрова валута в Антигуа и Барбадос, Гренада, Сейнт Китс и Невис и Сейнт Лусия.
В Африка Гана също работи върху CBDC. Всъщност валутата трябваше да бъде пусната в обращение през септември. Но стартирането се отлага, докато Гана все още разработва офлайн плащания.
Австралия, Сингапур, Майлайзия и Южна Африка работят заедно за обработката на трансгранични плащания с CBDC. В Централна Америка Хондурас и Гватемала понастоящем работят върху CBDC, а Индия обяви, че може да тества цифрова рупия още през декември.
Изненадващо е, че именно най-развитите свободни икономики са далеч назад по отношение на CBDCs. Както САЩ, така и ЕС имат планове и декларации за намерения, но досега те са неясни и в най-добрия случай, както във Франция, достигат до нишови пилотни проекти. За щастие.
