Освен че спря света, пандемията през 2020 г. доведе до най-голямата програма за фискални стимули, виждана някога.
Две от най-големите централни банки в света – Федералният резерв на САЩ и Европейската централна банка (ЕЦБ) – удвоиха балансите си за по-малко от година. Федералният резерв увеличи баланса си от малко над 4 трлн. долара в края на 2019 г. до над 8,7 трлн. долара в края на 2020 г.
Европейската централна банка увеличи баланса си от 5 трлн. долара до над 9 трлн. долара за една година. Същевременно Японската централна банка беше по-консервативна по отношение на баланса си, като добави около 1,5 трлн. долара за една година, за да достигне общо почти 7 трлн. долара през 2021 г.
Баланси на ФЕД на САЩ, ЕЦБ и Японската централна банка (източник: GnS Economics)
Исторически безпрецедентната програма за стимулиране доведе до бурна инфлация, която все още не е достигнала своя връх. Индексите на потребителските цени в цял свят непрекъснато се увеличават от 2020 г. насам и набират скорост през второто тримесечие на 2022 г.
За да овладеят нарастващия индекс на потребителските цени, централните банки по света се надпреварват да увеличават лихвените проценти и да оскъпяват кредитирането. От началото на 2022 г. инфлацията в САЩ нараства с толкова тревожни темпове, че Федералният резерв предприе най-бързото в съвременната история повишаване на лихвените проценти.
Графика, показваща промяната в лихвения процент по федералните фондове от началото на повишаването на лихвените проценти (източник: Федералният резерв)
Погледът към едноцифреното увеличение на индекса на потребителските цени в САЩ не успява да покаже колко агресивна е в действителност инфлацията. От 2020 г. насам при много стоки се наблюдава трицифрено увеличение, като за две години цената на газа се е увеличила с повече от 233%. Цените на пшеницата, царевицата и памука са се увеличили с по над 100%.
Промяна в цените на суровините и потребителските стоки в САЩ (източник: Interactive Investor)
Традиционните финансови активи също преживяха невероятно волатилни няколко години.
През изминалата година Nasdaq и S&P 500 успяха да отбележат скромен ръст, който повече или по-малко съответстваше на инфлацията, като първият нарасна с 27,6%, а вторият – с 28%.
Златото отбеляза сравнително равностойна година, като от 2020 г. насам нарасна само със 7,23%.
Дългосрочните щатски държавни облигации отбелязаха спад на стойността си с над 39% от януари 2020 г. насам, което показва, че инвеститорите са загубили доверие в над 20-годишните държавни облигации.
От друга страна, криптоиндустрията и компаниите, опериращи в нея, не само изпревариха инфлацията, но оставиха почти всички традиционни активи в прахта.
Етериум и биткойн поскъпнаха съответно с почти 496,15% и 107,02% от януари 2020 г. насам.
Marathon Digital, една от най-големите публично търгувани компании за добив на биткойн, отбеляза увеличение на акциите си с 302,81%, докато Tesla поскъпна с почти 170% през същия период.
Други големи компании, занимаващи се с криптовалути и свързани с тях, също поскъпнаха – Microstrategy на Майкъл Сейлър се увеличи с над 20%, докато Silvergate видя, че акциите ѝ се повишиха с почти 10%.
Графика, показваща темпа на поскъпване от януари 2020 г. до декември 2022 г. за ARKK, MSTR, MARA, SI, SQ, BTCUSD, ETHUSD, NASDAQ, XAUUSD, SP500, TLT, TSLA и GBTC (източник: TradingView)
В криптоиндустрията обаче също се наблюдаваха загуби. ARK Innovation ETF, фонд, който следи Ark Invest на Кати Ууд, спадна с над 40% за две години.
Square, компанията за финансови технологии на Джак Дорси, отбеляза загуба от 18,32%.
Доверителният фонд на Grayscale’s Bitcoin загуби почти 50% от стойността си спрямо NAV на Bitcoin от 2020 г. насам. Преди пандемията GBTC се търгуваше с 20% премия спрямо пазарната цена на Биткойн.
