Привлекателността на даден сектор може да се измерва по различни начини, като един от тях е измерването на обема на средствата, инвестирани от фирмите за рисков капитал. И с тези 4,6 милиарда долара третото тримесечие на тази година отбелязва рекорд, който не е бил достиган от безпрецедентните успехи през 2021/2022 г.
Фирмите за рисков капитал се завръщат с пълна сила през третото тримесечие
Развитието на сектора на криптовалутите изисква значителни инвестиции от страна на компаниите за рисков капитал (VC), които са на предната линия в подкрепата на най-иновативните области. Трябва обаче да се признае, че ентусиазмът от 2021/2022 г. отстъпи място на по-умерена експозиция спрямо тази екосистема.
Тази реалност бе разгледана наскоро в доклад, публикуван от аналитичния отдел на криптокомпанията Galaxy Digital, в който дейността на тези рискови капиталови фондове се представя като „активна и като цяло стабилна“ през изминалото тримесечие.
Всъщност събраните средства от началото на 2025 г. вече надхвърлиха общите суми от предходните две години, като набраха над 10 милиарда долара, макар че „броят на сделките не изглежда да ще надмине този от предишните години“.
И това не е случайно – регистрираните през третото тримесечие 4,6 милиарда долара вече се очертават като най-добрият резултат, постиган от третото тримесечие на 2022 г. насам, точно преди драматичния срив на криптоборсата FTX.
Инвестирани средства от компании за рисков капитал и брой сделки
През третото тримесечие рисковите капиталови фондове инвестираха 4,65 милиарда долара (+290 % спрямо предходния месец) в стартъпи и частни компании, фокусирани върху криптовалутите и блокчейна, в рамките на 415 сделки (+9 % спрямо предходния месец).
Инвестициите вече не са свързани с представянето на биткойна
През това трето тримесечие само 7 сделки привлякоха половината от средствата, инвестирани от рисковите капиталови компании в предприятия, фокусирани върху криптовалутите и блокчейна, а именно: Revolut (1 милиард долара), Kraken (500 милиона долара), Erebor (250 милиона долара), Trésor (146 милиона долара), Fnality (135 милиона долара), Mesh Connect (130 милиона долара) и ZeroHash (104 милиона долара).
Разпределението на инвестирания капитал показва, че 57 % са насочени към вече утвърдени компании, докато 43 % са предназначени за по-млади структури. Кои са предпочитаните сектори? На първо място е категорията „Търговия/Борса/Инвестиции/Кредитиране“, докато секторите „Плащания/Награди“ и „Банково дело“ отбелязват значителен ръст.
Инвестиции на рискови капиталови компании по криптосектори
Що се отнася до сделките в етап „пре-сийд“ (pre-seed) — както в случая с проекта Monad, чието ICO току-що приключи — техният брой е останал стабилен в сравнение с предходния месец „и остава стабилен в сравнение с предишните цикли“. Този показател се взема предвид „като средство за оценка на стабилността на предприемаческата дейност“, докато сделките, насочени към вече утвърдени компании, „отразяват нарастващата зрялост на пазара като цяло“.
За разлика от предишните възходящи цикли, капиталът, инвестиран в криптостартъпи, вече не е пряко свързан с цената на Bitcoin. Всъщност BTC „се е повишил значително от януари 2023 г., докато дейността на рисковия капитал е имала затруднения да поддържа темпото“, особено предвид засилената конкуренция от страна на ETF и Digital Asset Treasuries (DAT).
Много (прекалено?) изгодни инвестиционни договори
Въпреки всичко, силното присъствие на рисковите капиталови компании в сектора на криптовалутите понякога остава спорно, особено когато става въпрос за разпределението на токените, свързани с определени проекти, или за изгодните условия, от които те се ползват.
Достатъчно е да погледнем случая с проекта Berachain, който е в центъра на полемика след разкритието за споразумението му с инвестиционната компания Nova Digital. Причината: право на възстановяване на инвестицията от 25 милиона долара, което ѝ позволява да си възстанови изцяло средствата, ако цената на токена BERA спадне.
В същото време рисковият инвестиционен фонд „Mercury Fund“ току-що заведе съдебно дело срещу проекта „Plasma“ вследствие на грешка — очевидно поправена малко твърде късно — в изготвянето на процедурата за варанти, свързана с разпределението на токена XPL. Недостиг от 278,5 милиона единици, което прави малка разлика.
