Спестяванията в размер на 1,7 трилиона долара ще позволят на домакинствата да харчат по начин, който ще запази търсенето силно въпреки нарастващите лихвени проценти, което може да продължи да подхранва инфлацията и да принуди Фед да повиши лихвите още повече.
Нарастващата инфлация и слабият растеж тормозят световната икономика от месеци, но повишаването на индекса на потребителските цени и обезценяването на националната валута, наблюдавани за първи път в САЩ, вече се разпространиха и в Европа.
Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши основния си лихвен процент със 75 б.т. за втори пореден път, с което лихвеният процент по депозитите достигна най-високото си равнище от повече от десетилетие. ЕЦБ се надява, че агресивното повишение на лихвите ще успее да ограничи инфлацията в еврозоната, която през октомври достигна своя връх от 10,7%.
Четирите най-големи икономики в Европа – Германия, Франция, Италия и Испания – поднесоха болезнени изненади в посока увеличение. Инфлацията в Германия достигна 11,6% през миналия месец, което е най-високата стойност от над 70 години насам. Инфлацията в Италия от 12,8% я превръща в лидер в еврозоната, а Франция и Испания изостават със 7,1% и 7,3%.
Графика, показваща годишното увеличение на индекса на потребителските цени в Испания, Германия, Франция и Италия от 2000 до 2022 г.
Въпреки че някои държави от еврозоната успяха да отчетат неочакван ръст на БВП през изминалия месец и да избегнат незабавна рецесия, опасността далеч не е отминала.
Повишаването на лихвените проценти в САЩ увеличава силата на щатския долар и отслабва както еврото, така и британския паунд. Тъй като се очаква Фед да увеличи лихвения процент със 75 б.т. на заседанието си от 1 до 2 ноември, двете най-големи европейски валути могат да продължат да поевтиняват още повече.
При наличието на повишение със 75 б.т. се очаква ФЕД да продължи да увеличава лихвените проценти, докато достигне целевата им стойност от 3,75% до 4%. Някои икономисти обаче твърдят, че Фед може да обмисли намаляване на темпа на повишаване на лихвените проценти и да обяви повишение с 50 б.т. през декември.
Естер Джордж, президент на Федералната резервна банка на Канзас Сити, смята, че повишаването на лихвените проценти може да продължи и през следващата година. Тя смята, че Джером Пауъл, председателят на Федералния резерв, може да посочи, че може да се наложи крайният лихвен процент да бъде по-висок от прогнозираните 4,6% през пролетта на следващата година.
Графика, показваща оценките на Фед за основните лихвени проценти (източник: Федералният резерв)
Високите лихвени проценти може да се окажат необходими за ограничаване на инфлацията, която може да нарасне още повече, тъй като домакинствата използват паричните си спестявания. Джордж отбеляза, че прибягването до спестяванията ще позволи на домакинствата да харчат по начин, който ще запази търсенето силно въпреки покачващите се лихвени проценти – ход, който може да продължи да подхранва растящата инфлация.
Според доклад на Stifel потребителските разходи в САЩ са нараснали с 0,6% през
септември, което е повече от очакваното увеличение от 0,4% според агенция Блумбърг и следва подобно нарастване през август. На годишна база потребителските разходи се увеличиха с 8,2%.
„Това ме навежда на мисълта, че може да се наложи да продължим да работим по този въпрос още известно време“, каза Джордж. „Възможно е крайният лихвен процент по фондовете на Фед да се повиши и да се наложи да остане там по-дълго.“
По данни на Федералния резерв в края на второто тримесечие на 2022 г. домакинствата в САЩ са имали спестявания в размер на 1,7 трилиона долара. Макар че това е намаление спрямо високата стойност от 2,3 трилиона долара, отчетена през второто тримесечие на 2021 г., то все пак представлява почти седемнадесеткратно увеличение спрямо цифрите, отчетени в началото на 2020 г.
Спестяванията на домакинствата в размер на 1,7 трлн. долара представляват значителен удар в опитите на Фед да ограничи търсенето. Повишаването на лихвените проценти успя да изчерпи спестяванията на домакинствата с поне два трилиона от началото на годината, но цифрите все още са по-високи, отколкото би искал Фед.
По-голямата част от тази загуба бе поета от горния и долния квартил на доходите, което означава, че най-богатите и най-бедните бяха тези, които видяха спестяванията си изтрити от повишаването на лихвите. вторият и третият квартил на доходите, представляващи горната и долната част на средната класа, запазиха спестяванията си предимно непокътнати от 2021 г. насам.
Можем да очакваме, че борбата между платежоспособността и нарастващите лихвени проценти ще продължи и през 2023 г.
Графика, показваща излишните спестявания на домакинствата в САЩ по подоходен квартил (Източник: Федерален резерв)
