За да предотврати рисковете, свързани с мащабируемостта и централизацията на блокчейна на Ethereum, Виталик Бутерин наскоро предложи 3 нови подхода за консенсус. Тези предложения имат за цел да преобразят сегашния механизъм за доказване на залога на Етериум, за да се реагира ефективно на потенциалното увеличаване на броя на валидаторите.
Виталик Бутерин предложи 3 нови подхода за консенсус за Етериум
В неотдавнашна публикация в сайта ethresear.ch основателят на Ethereum Виталик Бутерин предлага промени в консенсусния механизъм на мрежата Proof of Stake (PoS).
В предложението си Виталик представя 3 подхода за предотвратяване на претоварването на консенсусния механизъм PoS на Ethereum в случай на значително увеличаване на броя на новите валидатори. Тези 3 метода ще имат за цел да намалят натоварването на мрежата и да опростят проверката на подписите.
Предложение за опростяване на PoS: направете дизайн, който изисква само 8192 подписа на слот (дори със SSF), което ще направи реализацията на консенсуса значително по-проста и лека.https://t.co/Z8mK7vZx7g
– vitalik.eth (@VitalikButerin) December 27, 2023
Инициативата на Виталик има за цел да улесни интегрирането на по-голям брой валидатори в мрежата, за да я направи по-децентрализирана, като облекчи ограниченията, наложени от консенсуса на Ethereum. Понастоящем, за да допринесе за сигурността на мрежата, всеки валидатор трябва да плати 32 ETH (около 76 800 долара) – голяма сума, която доведе до много критики към Ethereum, която се възприема като централизирана и селективна мрежа в сравнение с други блокчейн.
В обобщение, Виталик предлага да се ограничи броят на необходимите подписи до 8 192 на слот, като се възприеме 1 от следните 3 подхода:
- Първият подход би бил да се увеличи минималната сума за залагане на 4 096 ETH или 9,8 млн. долара. Въпреки че на пръв поглед противоречи на намеренията, споменати по-рано, този подход би сложил край на индивидуалните стейкъри и би позволил на мрежата да функционира основно чрез пулове за залагане;
- Вторият подход би съчетал предишния подход с използвания в момента подход за залагане. Той би се състоял от 2 слоя стакери: „тежък“ слой с минимален залог от 4096 ETH, достъпен чрез пулове за залагане, и „лек“ слой без минимален залог, в който поне 50 % от стакерите биха участвали във валидирането на нови блокове;
- Третият подход няма да увеличи минималния депозит, но ще избере група от 4096 активни валидатори, която може да се регулира, за да се наказват неизпълняващите задълженията си или злонамерените валидатори.
Недостатъци на всеки подход
Въпреки че на теория всеки от трите подхода изглежда ефективен за повишаване на ефективността на валидирането на блокове и за повишаване на достъпността на залагането на ETH, те все пак имат няколко недостатъка, които могат да увеличат централизацията на мрежата.
Първият подход, който далеч не е идеален, би могъл да обобщи явлението на централизация, което вече се наблюдава при залагането на течен етер, където повече от 9 милиона ETH са заложени на платформата Lido (LDO), което представлява повече от 75% от заложения течен етер. Централизацията на всички заложени ETH би могла да застраши сигурността на мрежата.
Вторият подход би разделил валидаторите на 2 различни категории, създавайки дисбаланс на властта между залагащите. От едната страна са „тежките“ стакери, а от другата – „леките“ стакери с по-малко от 4096 ETH. Този подход благоприятства концентрацията на власт между най-богатите субекти.
Третият подход изглежда по-справедлив, доколкото той би позволил да се запазят отделните stakers, да се намали минималното изискване за ETH и да се увеличи броят на валидаторите. Прилагането на такъв механизъм обаче би могло да усложни консенсуса, което ще го направи по-уязвим.
