Ян Лекун, главен учен по изкуствен интелект в технологичния гигант Meta, наскоро предложи умерен поглед върху бъдещето на изкуствения интелект и квантовите изчисления – поразително отклонение от хипероптимистичните (и хиперпесимистичните) прогнози, които често се прокламират в технологичния свят.
По време на събирането по случай 10-годишнината от създаването на екипа за фундаментални изследвания на изкуствения интелект на Meta, Лекун разгледа настоящото състояние и бъдещето на изкуствения интелект и се противопостави на общоприетите схващания.
„Обучавайте една система върху еквивалента на 20 000 години материали за четене и тя все още не разбира, че ако А е същото като Б, то Б е същото като А“, каза той.
Лекун подчерта значителната разлика между днешните възможности на изкуствения интелект и перспективата за постигане на интелигентност на човешко ниво. Някои може да смятат, че ИИ ще спаси или ще обрече света, но за Лекун е по-вероятно през следващите години да имаме просто ИИ „на ниво котка“ или „на ниво куче“.
Истинският интелект изисква огромно количество данни, които надхвърлят наличните днес текстове и други аудиовизуални данни, казва той.
LeCun винаги е бил от изследователите, които предпочитат да поддържат възможно най-ниски очаквания – без да губят от поглед голямата картина. Говорейки на Световния фестивал на науката преди две седмици, той заяви, че количеството енергия, необходимо за постигане на човешко ниво на интелигентност, „не може (да) бъде възпроизведено днес с вида на компютрите, с които разполагаме“.
Въпреки това той призна, че AGI може да бъде постигната в бъдеще – само че не толкова скоро, колкото мнозина мислят.
„Няма никакво съмнение, че в някакъв момент в бъдещето, може би след десетилетия, ще имаме системи с изкуствен интелект, които ще са толкова интелигентни, колкото и хората, във всички области, в които хората са интелигентни“, увери той.
Quantum shmantum
LeCun също така изрази съмнения относно непосредствената полезност на квантовите изчисления – област, която привлича значителни инвестиции от технологични гиганти, включително Nvidia, Google и IBM. Той твърди, че повечето проблеми, за които се смята, че изискват квантови изчисления, могат да бъдат решени по-ефективно с помощта на класически компютри – мнение, което се споделя от бившия технически ръководител на Meta Майк Шрьопфер.
„Квантовите компютри са увлекателна научна тема“, каза Лекун, но добави, че „практическото значение и възможността за създаване на квантови компютри, които да са действително полезни“, все още са под въпрос.
Квантовите компютри са вид компютри, които използват квантово-механични явления, като суперпозиция и заплитане, за извършване на операции с данни. Този подход е коренно различен от класическите компютри, които разчитат на битове, намиращи се в състояния 0 или 1.
Ако технологията бъде правилно разработена, квантовите компютри ще могат да решават за секунди проблеми, които биха отнели хиляди години с най-мощните суперкомпютри, налични в момента. Това би означавало мигновено разбиване на криптографски кодове, симулации с висока точност в реално време и дори свръхбързо обучение на изкуствен интелект.
Предпазливата позиция на Лекун е сигнал за по-балансиран подход към ИИ и квантовите компютри в област, която често е изпълнена с революционни разкази. Въпреки че е постигнат напредък, той предупреждава, че пътят към зрял ИИ е по-дълъг и сложен, отколкото си мислим.
