Meta представи новаторска система за изкуствен интелект, която може почти мигновено да декодира визуални представи в мозъка.
Системата за изкуствен интелект на Meta улавя хиляди измервания на мозъчната активност в секунда и след това реконструира начина, по който изображенията се възприемат и обработват в съзнанието ни, според нов изследователски документ. „Като цяло тези резултати представляват важна стъпка към декодирането – в реално време – на визуалните процеси, които непрекъснато се развиват в човешкия мозък“, се казва в доклада.
Техниката използва магнитоенцефалография (МЕГ), за да осигури визуално представяне на мислите в реално време.
МЕГ е неинвазивна техника за невроизобразяване, която измерва магнитните полета, произвеждани от невронната активност в мозъка. Като улавя тези магнитни сигнали, МЕГ осигурява прозорец към мозъчната функция, позволявайки на изследователите да изучават и картографират мозъчната дейност с висока времева разделителна способност.
Изображение: Meta—’
Системата за изкуствен интелект се състои от три основни компонента:
- Кодер на изображения: Този компонент създава набор от представяния на дадено изображение, независимо от мозъка. Той по същество разгражда изображението във формат, който ИИ може да разбере и обработи.
- Мозъчен енкодер: Тази част привежда MEG сигналите в съответствие с вложенията на изображенията, създадени от енкодера на изображения. Той действа като мост, свързващ мозъчната дейност с представянето на изображението.
- Декодер на изображения: Последният компонент генерира правдоподобно изображение въз основа на мозъчните представяния. Той взема обработената информация и реконструира изображение, което отразява първоначалната мисъл.
Последната иновация на Meta не е единственият скорошен напредък в областта на изкуствения интелект за четене на мисли. Както съобщава TCN, неотдавнашно проучване, ръководено от Калифорнийския университет в Бъркли, демонстрира способността на ИИ да пресъздава музика чрез сканиране на мозъчната дейност. В този експеримент участниците мислеха за песента „Another Brick in the Wall“ на Pink Floyd, а ИИ успя да генерира аудио, наподобяващо песента, като използва само данни от мозъка.
Освен това напредъкът в областта на ИИ и невротехнологиите доведе до приложения, които променят живота на хората с физически увреждания. В неотдавнашен доклад се изтъква успехът на медицински екип при имплантирането на микрочипове в мозъка на мъж с квадриплегия. С помощта на изкуствен интелект те успяха да „свържат“ мозъка му с тялото и гръбначния мозък, възстановявайки усещанията и движенията. Подобни пробиви подсказват за трансформиращия потенциал на ИИ в здравеопазването и рехабилитацията.
Изображение: Meta
Потенциалните приложения на тази технология са огромни – от подобряване на преживяванията във виртуалната реалност до потенциално подпомагане на тези, които са загубили способността си да говорят поради мозъчни травми.
Важно е обаче да се подхожда към подобни постижения с балансирана перспектива. Изследователите от Meta отбелязват, че макар дешифраторът на MEG да е бърз, той не винаги е прецизен при генерирането на изображения. Изображенията, които той създава, представят само характеристики на по-високо ниво на възприемания образ, като например категории обекти, но могат да се разминат с подробностите.
Последиците от тази технология са дълбоки. Освен непосредствените ѝ приложения, разбирането на основите на човешката интелигентност и разработването на системи с изкуствен интелект, които мислят като нас, може да предефинира отношенията ни с технологиите.
„Бързият напредък на тази технология повдига няколко етични въпроса, и най-вече необходимостта от запазване на личния живот на хората“, предупреждават изследователите. В крайна сметка, макар че ИИ вече може да рисува мислите ни, от нас зависи да гарантираме, че платното ще остане наше.
