Въпреки предупредителния изстрел, който се чу по целия свят – отворено писмо, подписано от стотици индустриални лидери, в което изкуственият интелект се обявява за екзистенциална заплаха за човечеството – ново проучване, проведено сред над 2700 експерти по изкуствен интелект, рисува по-малко страшна картина на бъдещето.
В обширното проучване „AI Impacts“, проведено с помощта на изследователи от университетите в Оксфорд, Бъркли и Бон, изследователите на изкуствения интелект бяха попитани за темповете на напредък в областта и потенциалното въздействие на усъвършенстваните системи за изкуствен интелект. Макар че бяха събрани широк спектър от гледни точки, само около 5 % от тях смятат, че има голям шанс за изчезване на човечеството от ИИ.
Това рязко контрастира с мнението на широката общественост.
Проучване от август 2023 г. установи, че 61% от американците виждат в ИИ заплаха за човечеството. Тази загриженост беше подкрепена от лидерите в индустрията, които подписаха писмо на Центъра за безопасност на ИИ, в което се казва, че „намаляването на риска от изчезване на хората от ИИ трябва да бъде глобален приоритет“.
Пол Кристиано, бивш ръководител на отдела за съгласуване в OpenAI, оценява 50% вероятност ИИ да завърши с „катастрофа“. Мнозина обявиха ИИ за заплаха, равна на ядрена война или глобална пандемия.
Въпреки тези широко разпространени песимистични прогнози, ИИ продължава да се развива. Компаниите се надпреварват да разработват по-усъвършенствани системи, като главният изпълнителен директор на OpenAI Сам Олтман се застъпва за регулации наред със стремежа да се тестват границите на технологията.
Що се отнася до възможностите на ИИ, много от участниците в проучването прогнозират, че ИИ ще постигне големи творчески постижения в рамките на 10 години: например кодиране на цял уебсайт за плащания от нулата или създаване на песни, неразличими от днешните хитове. Но сроковете се удължават за предизвикателства като доказване на математически теореми.
По-точно, възможността за превръщането на машинния интелект на високо ниво (High-Level Machine Intelligence – HLMI) в реалност е изтеглена с 13 години по-близо, като до 2047 г. се предвижда 50% вероятност за успех. По подобен начин хоризонтът на пълната автоматизация на труда (FAOL) – една от спорните прогнози на Елон Мъск – се измества с 48 години по-рано, до 2116 г.
Когато бяха запитани за способността на ИИ да се изравни с всички човешки способности, изследователите прогнозираха 50% шанс до 2047 г. Това е с 13 години по-рано от този от подобно проучване през 2022 г.
Респондентите са разделени по въпроса дали по-бързият или по-бавният напредък би бил от по-голяма полза за човечеството.
Интересно е, че макар да се очаква, че системите с изкуствен интелект през 2043 г. ще могат да намират неочаквани начини за постигане на целите, изследователите имат по-малко доверие в човешката способност да обясни такива действия. Тази неяснота в начина на вземане на решения от ИИ подчертава необходимостта от приоритизиране на изследванията на безопасността на ИИ – мнение, което се споделя от 70 % от анкетираните.
Мненията се различават по въпроса дали през 2028 г. може да се има доверие на ИИ да обясни собствените си разсъждения.
Съществува и значителна загриженост относно рискове като дезинформация, неравенство и масово наблюдение, които ИИ позволява.
Въпреки че изследователите са предпазливи оптимисти като цяло, около 40% смятат, че има минимален (а не нулев) шанс за изчезване на човечеството от напредналия ИИ. Така че, въпреки че роботите убийци не са неизбежни, изучаването на етиката и безопасността на ИИ остава от решаващо значение.
