Европа зависи до голяма степен от американските платежни инфраструктури Visa и Mastercard, които представляват 61 % от транзакциите с карти в еврозоната. Инициативи като Wero или дигиталният евро се стремят да укрепят нейния суверенитет, но напредват бавно и пораждат въпроси. В контекста на геополитическата конкуренция как Европа може да утвърди своята автономност в тази област?
Зависимост на ЕС в областта на цифровите и платежните инфраструктури
Николас Гийо, френски съдия в Международния наказателен съд, е подложен на американски санкции от 20 август 2025 г. Тези репресивни мерки са в отговор на участието му в издаването на международен арестен мандат срещу израелския министър-председател Бенямин Нетаняху.
Цената, която той трябва да плати за това, води до сериозни практически последствия, а именно замразяване на банковите му сметки (дори в еврозоната) и блокиране на средствата му за плащане (Visa, Mastercard, PayPal, Amazon, Apple Pay).
Това посегателство срещу независимостта и международния правен ред се вписва в контекста на геополитическите напрежения между Европа и Съединените щати. Какво би се случило, ако Доналд Тръмп реши да отреже Европа от мрежите на Visa и Mastercard?
В последно време понятията „суверенитет“ и „стратегическа автономия“ са повсеместно присъстващи в обществения и политическия дебат. Въпреки това, както показва случаят с Exaion, тяхното значение се различава значително в зависимост от това дали служат на прагматични интереси или на политически обещания.
През последните дни Аурора Лалък, председателка на Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент, прави все повече публични изяви, за да защити европейския суверенитет в областта на цифровите технологии и плащанията.
„Visa, Mastercard… спешното е нашата платежна система. Тръмп може да ни отреже всичко.
Останалото е поезия.
Отправям спешно искане към Комисията да организира един „Еърбъс“ на европейските платежни системи.
Няма да можете да кажете, че не сте били предупредени. » pic.twitter.com/y2VRsZTNF0
— Aurore Lalucq (@AuroreLalucq) 21 януари 2026 г.
Трябва да се отбележи, че според ЕЦБ американският дуопол Visa и Mastercard представлява 61 % от плащанията с карта в еврозоната. Може да се възрази, че някои страни разполагат със собствени мрежи, като Франция с мрежата CB, Германия с Girocard или Белгия с BPC, както и Норвегия, Дания, Португалия и Италия.
Но, както подчертава нашият колега Грегори Реймънд, всички останали страни остават изцяло зависими от инфраструктурите на Visa и Mastercard.
С новите напрежения между Европа и САЩ естествено възниква въпросът за рисковете, ако Тръмп реши да преустанови дейността на платежните мрежи Visa и Mastercard.
Това ми се струва малко вероятно, но при сегашната американска администрация научихме, че… pic.twitter.com/cWPsuLnXmz
— Грегори Реймънд (@gregory_raymond) 18 януари 2026 г.
Освен това тези национални системи са били проектирани да функционират единствено на национално ниво и не поддържат трансгранични плащания. По този начин в началото на 2000-те години, изправени пред избора да се присъединят към Visa и Mastercard или сами да финансират скъпоструващото разширяване на собствените си системи, европейските банки избраха по-икономичното решение.
Днес реализмът на геополитическата ни ситуация ни напомня, че един технологичен избор може да доведе до структурни зависимости. Всъщност Visa и Mastercard не са просто технически доставчици, тъй като те не само осигуряват преноса на транзакциите между банките, но и определят правилата на мрежата, осигуряват сигурността на обмена и сертифицират терминалите.
Към този политически аспект трябва да се добави и икономическата зависимост. Както банките, така и търговците нямат никаква възможност за преговори относно таксите и промените в услугите, предлагани от американските гиганти.
Wero и цифровият евро: инструменти на европейския суверенитет?
Предвид тази констатация през 2020 г. консорциум от големи европейски банки стартира проекта „European Payments Initiative“ (EPI). След като се сблъска с икономическата реалност, този изключително скъп проект претърпя оттеглянето на няколко банки.
След този провал EPI реши да се опира на вече съществуваща, но недостатъчно използвана технология: мигновените преводи по SEPA (Единна зона за плащания в евро). От тази система впоследствие се роди системата Wero, която днес добре познаваме заради способността ѝ да извършва преводи за няколко секунди, директно между банкови сметки.
Въведена за широката общественост през 2024 г., Wero засега позволява само плащания между физически лица. Доверието в проекта обаче зависи от способността му да бъде приет от търговците – условие, без което не може ефективно да се конкурира с Visa и Mastercard.
Успоредно с това ЕЦБ работи по друг проект: този за цифровия евро. Тази цифрова валута на централната банка (MNBC) има за цел да въведе нова форма на пари, която да допълва сегашния евро.
Този проект напредва бавно: стартирал през 2021 г., ЕЦБ предвижда първа емисия за 2029 г. Освен това той поражда сериозни опасения по отношение на поверителността, сигурността и контрола.
Централизацията съвместима ли е с автономността?
Така, според Грегори Реймънд, единственото жизнеспособно решение се крие в стабилните монети. От една седмица френският световен лидер в производството на терминали за плащания, Ingenico, предлага на своите търговски клиенти да приемат плащания в стабилни монети чрез WalletConnect.
Към днешна дата поддържаните стабилни монети са USDC и EURC на американската компания Circle. Както обяснява нашият колега, разработеният от криптофилиала на Société Générale EURCV дава надежда, но среща проблеми с мащабируемостта поради твърде ниска ликвидност.
За пореден път реалността показва, че суверенитетът остава желателен политически идеал, докато американските инфраструктури се ползват с мащабируемост и капацитет за внедряване, които трудно могат да бъдат надминати.
Интересно е също така да се замислим за разликата между термините „суверенитет“ и „автономност“. Какво да кажем за стабилна криптовалута, емитирана и гарантирана от частно предприятие? Независимо дали централната институция е публична, частна, федерална или национална, този посредник се нуждае от доверието на потребителите.
Не би ли бил инструментът на нашата автономия един аполитичен обект, без знаме, който вече е достъпен в най-чистата си форма навсякъде по света? Ами ако решението, което търсим, всъщност се намира пред очите ни? Да, говоря именно за Bitcoin.
