Въпреки значителния спад на 30 януари, цените на златото и среброто преминаха символични прагове, като отбелязаха стремително покачване в рамките на няколко месеца и рекордни обеми. Отвъд паричната история, настоящата динамика прилича на пазар, управляван от потоците, на фона на усвояването на излишъка от световни спестявания. Мощен, но нестабилен двигател. Приближава ли се този ръст на цените на благородните метали към своя край?
Златото набира скорост, а среброто – още повече
Златото и среброто отбелязват от няколко месеца насам стремително покачване. Покачването, започнало през последните години, се ускори значително, до такава степен, че цената на унцията злато надхвърли прага от 5 000 долара, а тази на унцията сребро – 100 долара.
След ръст от над 60 % през 2025 г., цената на златото вече отбелязва печалба от над 15 % от началото на годината до 30 януари. Среброто, което скочи с над 140% през 2025 г., отбелязва ръст от около 40% от 1 януари.
Това ускорение се отразява и в скоростта на нарастване на цените. На златото му бяха необходими близо 1 700 дни, за да премине от 2 000 на 3 000 долара. Бяха необходими само 207 дни, за да достигне 4 000 долара, а след това само 111 дни, за да прескочи прага от 5 000 долара.
Това съкращаване на времето, необходимо за спечелване на всеки следващ диапазон от 1 000 долара, илюстрира промяна в режима, която надхвърля обикновения дебат за вътрешната стойност на метала.
На линейна графика ръстът на тези метали изглежда естествено параболичен. Най-полезната информация се намира на логаритмичната графика, където наклонът също се е изправил значително през последните няколко месеца, особено при среброто.
Изображение – Относителните разлики между златото и среброто и съответните им петгодишни пълзящи средни надхвърлят върха от 2011 г., но остават под върха от 1980 г. (Източник: TradingView)
Исторически погледнато, този тип конфигурация, характеризираща се едновременно с рязко ускорение и с необичайно голяма разлика спрямо дългосрочната средна стойност (5 години на графиката), е типична за фазите на интензивна спекулация, дори когато основните фундаментални показатели са реални, както беше случаят с какаото през 2023 г. или със златото и среброто в началото на 2010-те години.
Пазар, движен от спекулативни потоци благодарение на привлекателна нарратива
Изкушаващо е да се обясни скокът с загубата на доверие в американските активи, поставянето под въпрос на статута на долара или възприеманата ерозия на независимостта на Федералния резерв (Фед). Тези фактори съществуват и оформят последователна история, но сами по себе си не обясняват екстремната изпъкналост, наблюдавана през последните месеци.
Пазарните данни потвърждават интерпретация, която се основава повече на „потоците“, отколкото на „фундаменталните показатели“. 2025 г. бе белязана от рекордни вливания в борсово търгуваните фондове (ETF) за злато. По-скоро CME Group обяви абсолютен рекорд от 3 338 528 договора, търгувани на нейния метален комплекс на 26 януари.
Механизмът е прост: колкото повече един пазар показва силен импулс и преминава символични прагове, толкова повече привлича потоци, което допълнително засилва импулса. Цикълът се самоподдържа и може да продължи по-дълго от очакваното, до момента, в който нарративът, който го поддържа, започне да се разпада, често дори преди фундаменталните показатели да се променят.
Златото и среброто като „резервоар“ за излишъка от спестявания
Към спекулативния аспект се добавя един по-структурен фактор, често подценяван: абсорбирането на излишъка от световни спестявания.
От много години насам политиките от типа „бегари-твоя-съсед“ поддържат изкуствено силен долар, като привличат капиталови потоци и не позволяват на валутните курсове да изпълнят напълно ролята си за коригиране на търговските дисбаланси. В този контекст трайно силният долар се превърна в норма, въпреки продължаващите търговски дефицити на САЩ.
Ако тези дефицити вече не се компенсират автоматично от притока към активи в долари, тогава коригирането чрез обменния курс отново става доминиращ механизъм, което автоматично оказва натиск върху долара.
В един свят, все още доминиран от меркантилистки модели на растеж, излишните спестявания трябва да бъдат рециклирани. Но не съществува резервна алтернатива, достатъчно голяма, за да абсорбира този излишък трайно. В същото време американската администрация проявява все по-малко търпение към абсорбирането на тези спестявания без насрещна стойност. Резултатът: част от този излишък от спестявания би могла да се пренасочи към златото и среброто, които се налагат като неутрални резервни активи по подразбиране.
Това, което би могло да прекъсне възходящата динамика
Съществува солидна фундаментална основа. Но с покачването на цените икономическите участници се адаптират.
Financial Times отбеляза наскоро, че при цени около 112 долара за унция, среброто вече представлява до 26 % от общата стойност на един фотоволтаичен модул. Предвид това повишение, производителите ускоряват стратегиите за „икономии“ и заместване, по-специално чрез технологии с медни контакти. Промишленото търсене става по-еластично.
В режим, управляван от потоците, спирането на ръста може да дойде и от проста промяна в нагласите. Успокояване на геополитическата обстановка, като търговско споразумение между Доналд Тръмп и Си Цзинпин или дипломатически напредък в Украйна, би могло да бъде достатъчно, за да разклати доминиращата нагласа. По същия начин, шок в паричната политика или просто преоценка на курса на Федералния резерв биха могли да предизвикат координирана вълна от реализиране на печалби.
В този контекст обявяването в петък, 30 януари, от Белия дом на номинацията на Кевин Уорш за председател на Фед би могло да подкопае нарратива за прекалено експанзивен Фед. Уорш може би е успял наскоро да спечели американския президент с партийни и либерални изказвания, но историята му го свързва по-скоро с лагера на привържениците на рестриктивна политика, с повишена бдителност по отношение на риска от инфлация.
По време на кризата от 2008 г., когато беше управител, той се показа несклонен да удължи паричното облекчаване след фалита на Bear Stearns, а след това продължи да набляга на инфлационните рискове през есента след фалита на Lehman Brothers, дори когато икономиката преминаваше в дефлационна среда. Този контраст между неотдавнашния тон, считан за приспособителен, и миналото му рестриктивно въздействие би могъл да бъде достатъчен, за да дестабилизира пазар, който вече е пренаситен с позиции, и по този начин да отслаби маргиналния двигател на движението.
Накрая, техническите фактори имат значение. Стабилизация, или дори нетни изтегляния, от златните ETF може да отслаби убеждението на последните купувачи. Рекордните нива на активност, съчетани с висока волатилност, също увеличават риска от епизоди на деливъридж, т.е. принудително намаляване на експозициите.
В този контекст повишаването на маржин изискванията, решено от клиринговата къща на CME за фючърсните контракти върху злато и сребро – обичайна практика в периоди на напрежение – би могло да действа като катализатор за нормализация.
Имплицитна волатилност на златото и среброто (Източник: TradingView)
Заключение
Тезата за поскъпване на златото и среброто не се основава единствено на геополитиката или недоверието в паричната система. Тя се дължи предимно на комбинация от самоподхранваща се спекулация и пренасочване на излишъка от световни спестявания към „неутрални“ резервни активи. Докато потоците остават насочени към покупки, динамиката може да продължи.
Точката на прелом вероятно ще дойде от един прост фактор – промяна в потоците на ETF, обръщане на долара и реалните лихви, затягане на маржовете по дериватите или политически и паричен шок, който да подкопае нагласите. Ако тези сигнали се появят, нормализирането може да бъде бързо, тъй като и ръстът беше такъв.
