Космическите изследвания направиха няколко скока през 2023 г., когато държави и организации от цял свят насочиха вниманието си към звездите. В тази статия поглеждаме назад към някои от най-завладяващите истории и напред към бъдещето на космическите полети.
Макар че изкуственият интелект доминираше в заглавията на вестниците тази година, НАСА, Лабораторията за реактивно движение и други космически агенции по света също направиха вълни с пътувания до Луната, нови изследвания на Марс и напредък в комуникацията в дълбокия космос.
Завръщане на Луната
Миналото лято Индия стана четвъртата страна, която приземи апарат на повърхността на Луната. На 23 август Индийската организация за космически изследвания приземи космически апарат на име „Викрам“ на южния полюс на Луната.
„Исторически ден за космическия сектор на Индия. Поздравления за [ISRO] за забележителния успех на лунната мисия [Chandrayaan-3]“, заяви индийският министър-председател Нарендра Моди в Twitter.
„Чандраян-3″ пише нова глава в космическата одисея на Индия. Тя се издига високо, издигайки мечтите и амбициите на всеки индиец“, каза Моди. „Това знаменателно постижение е доказателство за непрестанната отдаденост на нашите учени. Приветствам техния дух и изобретателност!“
Спускаемият апарат „Викрам“ включваше и луноход за събиране на проби, които учените ще използват за анализ на лунната повърхност.
Мисия „Чандраян-3“:
Актуализации:Комуникационната връзка е установена между спускаемия апарат Ch-3 и MOX-ISTRAC, Бенгалуру.
Ето снимките от камерата за хоризонтална скорост на спускаемия апарат, направени по време на спускането. Chandrayaan_3Ch3 pic.twitter.com/ctjpxZmbom
– ISRO (@isro) August 23, 2023
Комуникации в дълбокия космос
През октомври НАСА и Лабораторията за реактивно движение (JPL) стартираха експеримент за тестване на лазерно базирано предаване. Проектът имаше за цел да провери дали е възможно да има превъзходно предаване на данни от дълбокия космос. Експериментът „Оптична комуникация в дълбокия космос“ (Deep Space Optical Communication – DSOC) е част от шестгодишната мисия „Психея“ до богат на минерали астероид в орбита около Слънцето, като НАСА иска да подобри комуникационните му възможности.
„DSOC е първият експеримент на НАСА за пренасяне на оптични комуникации отвъд лунните разстояния до дълбокия космос“, заяви пред TCN Малкълм Райт, ръководител на проекта DSOC в JPL. „Предимството на оптичните комуникации е, че досега всички комуникации са били по радио или микровълнови връзки.“
Технологията DSOC обещава по-висока скорост на предаване на данни в сравнение с традиционните методи, но усложненията, дължащи се на метеорологичните условия, според Райт, остават проблем.
Въпреки че повечето космически изследвания се занимават с това да оставят Земята зад гърба си, тази година учените проучиха и ефекта на небесните събития върху технологиите, включително интернет.
Наблюдение на слънчевата активност
През ноември учени от университета „Джордж Мейсън“ прогнозираха, че пикът на тази слънчева активност под формата на слънчеви петна и слънчеви изригвания, очакван в началото на 2024 г., може да наруши работата на технологиите, свързани със Земята, включително на интернет, въпреки че е сравнително слаб от астрономическа гледна точка.
Загрижеността е породена от повишената слънчева активност и зависимостта ни от интернет.
„Интернет е възникнал по време, когато Слънцето е било относително спокойно, а сега навлиза в по-активен период“, казва професорът от университета „Джордж Мейсън“ Питър Бекер пред Fox Weather. „За първи път в човешката история се наблюдава пресичане на повишената слънчева активност с нашата зависимост от интернет и глобалната икономическа зависимост от интернет.“
В допълнение към слънчевите изригвания изследователите проучват въздействието на космическата радиация върху блокчейн технологията, като в космоса се провеждат експерименти за оценка на предизвиканите от радиацията грешки при предаването на блокчейн данни.
„И така, има два източника на радиация, които ни притесняват в космоса, и единият е от слънцето“, каза пред TCN адюнкт-професорът от Университета във Виланова Хаши Съдлър. „Ако имаме много активно слънце, което преминава през т.нар. изхвърляния на коронарна маса (CME), то може да изхвърли огромни радиационни частици във всеки един момент.“
Очевидно не сме сами
През юли светът се запозна с концепцията за „нечовешки биологични обекти“, тъй като военни ветерани свидетелстваха, че са станали свидетели на неидентифицирани летящи обекти, по-известни като НЛО. В така нареченото първо от многото изслушвания за НЛО членовете на подкомисията по националната сигурност към Камарата на представителите изслушаха свидетелски показания относно истинността на посещенията на неидентифицирани летящи обекти (НЛО) на Земята.
„Някои от поведенията, които видяхме в нашата работна зона, виждахме тези обекти да се движат със скорост 0,0 Мах, т.е. нулева скорост на движение“, каза Грейвс. „Тези обекти оставаха напълно неподвижни при ураганни ветрове от четвърта категория“, каза той и добави, че след това обектите се ускоряваха до свръхзвукова скорост, като отбеляза хаотичната траектория на полета.
Разбира се, криптодегените създадоха мемо-монети, за да се опитат да се възползват от новата извънземна шумотевица.
Изследване на космоса и изкуствен интелект
Изкуственият интелект изигра значителна роля и в астрономията. През октомври група учени и астрономи от Северозападния университет съобщиха, че успешно използват изкуствен интелект за идентифициране и класифициране на свръхнови в реално време.
„Правим това от около 2018 г., когато тази програма стартира за пръв път“, заяви пред TCN съръководителят на проекта и дипломант по астрономия Набил Рехемтула. „Така че сега разполагаме с десетки хиляди свръхнови, върху които можем да обучим и изградим модела и да автоматизираме този процес.“
Ботът на Bright Transient Survey (BTS), обучен с над 1,4 милиона исторически изображения от 16 000 източника, може автономно да потвърждава експлозивни звезди, което, както се надяват астрономите, ще повиши ефективността на изследванията, премахвайки „човешкия посредник“ от уравнението.
„Нещо, за което хората, които приемат изкуствен интелект за астрономията, трябва да мислят, е какъв вид пристрастия влагаме в изследванията“, каза Рехемтула.
Vitalik chimes in
В публикация, посветена на значението на начина, по който се развива изкуственият интелект, съоснователят на Ethereum Виталик Бутерин предупреди, че дори червената планета няма да е безопасно място, ако някога се случи въстание на ИИ.
„Но един свръхинтелигентен ИИ, ако реши да се обърне срещу нас, може и да не остави оцелели и да сложи край на човечеството завинаги“, каза Бутерин. „Дори Марс може да не е в безопасност.“
В друг доклад от октомври на Северозападния университет, в който се говори за Червената планета, се стига до заключението, че марсианското ядро е заобиколено от слой с дебелина около 150 км или 93 мили от „мека, по същество разтопена скала“.
„Първоначалното намерение беше да научим повече за формирането и еволюцията на Марс като планета“, заяви пред TCN Сюзън Ван Дер Лий, професор и директор на компютърния отдел в Северозападния университет. „Да направим това по начин, който сме направили много успешно за Земята, е като слушаме планетата.“
Поглед към бъдещето
Не се задоволява с постиженията си през 2023 г., НАСА гледа и към бъдещето. През 2024 г. НАСА планира да стартира мисията „Артемида“, която за първи път от 1972 г. насам ще накара американски астронавти да кацнат на повърхността на Луната.
Според НАСА десетдневното пътуване до Луната ще направи „Артемида“ първият път, когато жена – специалистът на мисията Кристина Хамък Кох, и цветнокож – пилотът Виктор Глоувър, ще кацнат на лунната повърхност.
Планирана за май 2027 г., римската мисия ще използва изкуствен интелект за анализ на данни, като използва технологии и други цифрови инструменти, за да направи данните лесно достъпни за хората. Мисията „Роман“ е кръстена на д-р Нанси Грейс Роман, първата жена ръководител на НАСА.
„В края на 60-те години на миналия век започнахме да извеждаме телескопи в космоса, а тя беше човекът, който направи така, че това да се случи“, казва д-р Доминик Бенфорд, програмен учен за мисията на Нанси Грейс Роман, пред TCN. „Затова разговорно я наричат „Майката на Хъбъл“, защото последният голям проект, който тя започна, беше космическият телескоп Хъбъл.“
