Задържането на Николас Мадуро от САЩ разтърсва политическия пейзаж във Венецуела, но реалното му въздействие върху петролния пазар остава неясно. Производството, износът, запасите и позициите на инвеститорите сочат, че рискът от незабавен шок в предлагането е ограничен, въпреки вече силно изразените очаквания.
Оперативна непрекъснатост въпреки политическия шок
На този етап наличните данни сочат, че потоците от Венецуела се запазват. Производството във Венецуела варира между 750 000 и 800 000 барела на ден, спрямо над 3 милиона в началото на 2000-те години.
Износът остава в съответствие с това ниво, като вътрешното потребление поглъща незначителна част от обемите. Наземните запаси не показаха значителни колебания по време на ескалацията на напрежението. Нетният излишък, наблюдаван от началото на политическата криза, се оценява на около 100 000 барела на ден – обем, който настоящите съоръжения за съхранение могат да поемат в продължение на няколко седмици, а дори и няколко месеца.
Докато тези съоръжения за съхранение съществуват, няма непосредствени технически ограничения, налагащи затварянето на сондажи. В краткосрочен план едно бързо прекъсване на потоците следователно не би било резултат от икономически арбитраж, а от оперативен шок: саботаж, блокиране на терминали, стачки или логистични проблеми. При липса на такива събития потоците продължават.
Тежест, която е станала маргинална на един добре снабден световен пазар
Трябва също така да поставим Венецуела в глобалния контекст. С по-малко от 1 % от световното производство страната вече няма способността сама да предизвика шок в предлагането. Нейното значение е несравнимо с това на участници като Иран, който контролира около 3 % от световното производство и 25 % от морската търговия с петрол в някои чувствителни зони.
Фигура 1 – Динамика на дневното производство на петрол във Венецуела и Иран. Източник: Trading Economics
Този анализ, между другото, е в съответствие с настоящата позиция на инвеститорите по отношение на петрола. Данните на CFTC показват, че систематичните мениджъри и фондовете, следващи пазарните тенденции, днес отчитат особено високи позиции за продажба. Делът на нетните къси позиции, държани от „managed money“, се движи на нива, които рядко са наблюдавани от края на 2000-те години насам. С други думи, голяма част от негативния сценарий вече е отразена в портфейлите.
В същото време търговските хеджъри (участници, пряко изложени на физическите потоци, като например производителите) постепенно намаляват своите къси хедж позиции и се приближават към нива, които исторически са свързани с минимуми в цената на петрола. Този тип разминаване между спекулантите с големи къси позиции и по-конструктивните хеджъри обикновено се появява, когато пазарът очаква изобилие на предлагането, което впоследствие закъснява да се материализира. Позиционирането не сигнализира за незабавен обрат, но подсказва, че мечият консенсус се основава повече на очаквания, отколкото на наблюдавано влошаване на потоците.
Тази конфигурация обяснява защо цените могат да останат незасегнати въпреки огромния потенциал. Световният пазар на петрол в момента се развива при като цяло комфортни запаси и динамика на предлагането, която далеч надхвърля само случая с Венецуела. През последните седмици световните запаси на сушата дори бяха натоварени, като се наблюдаваше натрупване в Китай и изтегляне от страна на ОПЕК.
Очаквания за възстановяване на предлагането и структурни ограничения на венецуелския суров петрол
В краткосрочен план политическата ситуация във Венецуела може дори да подхрани очакванията за излишък. Перспективата за облекчаване на санкциите или за освобождаване на запаси подхранва идеята за бъдещ приток на барели. Някои анализатори споменават няколко десетки милиона барела, които потенциално могат да бъдат мобилизирани. Това разсъждение обаче се основава повече на политически хипотези, отколкото на промишлени капацитети.
Всъщност голяма част от венецуелския петрол е екстратежък суров петрол с по-висока плътност, по-високо съдържание на сяра и по-висока концентрация на метали в сравнение с останалата част от света. Този вид нефт не може да се добива, нито да се изнася без разредители, главно кондензат, които трябва да се внасят. Към момента няма ясни признаци за значително възобновяване на тези вносове. С други думи, без тези разредители венецуелското производство остава ограничено.
В дългосрочен план цифрите също налагат предпазливост. От 2010 г. насам годишните увеличения на венецуелското производство никога не са надхвърляли 420 000 барела на ден, докато някои фази на спад са достигали близо 800 000 барела на ден. Да си представим устойчив ръст от над 500 000 барела на ден и на година би означавало радикална промяна в тенденцията.
Такова преобръщане би изисквало масивни инвестиции. Прогнозите надхвърлят 110 милиарда долара за проучване и добив, към които трябва да се добавят около 50 милиарда за пристанища, прерафинерии и транспортна инфраструктура. При цени на петрола под 60 долара за барел обаче икономическият стимул е слаб, особено в нестабилна политическа обстановка. Ако тези инвестиции се забавят, очакванията за бързо възстановяване на предлагането рискуват да бъдат ревизирани в посока надолу.
Тежки структурни ограничения и много целенасочени възможности
Тези ограничения се отразяват и в анализа на предприятията от сектора. Венецуела съчетава редица възпиращи фактори: история на отчуждаване на собственост, правна несигурност, корупция, тежка бюрокрация и амортизирана инфраструктура. Самият характер на запасите, състоящи се предимно от тежък суров нефт, допълнително увеличава разходите и сложността на проектите. При тези условия масивен приток на чуждестранен капитал остава малко вероятен, освен ако не настъпи радикална промяна в институциите на страната и не се наблюдава ръст на цените на петрола.
Някои компании обаче имат специфична експозиция. „Chevron“ (CVX), която вече оперира в страната, би могла да се възползва от целеви търговски лицензи, издадени от американските власти. Френско-американската компания „Schlumberger“ (SLB) е естествено позиционирана, когато става въпрос за поддържане или възстановяване на съществуващи съоръжения, без непременно да се ангажират големи капитали в дългосрочен план.
Случаят с „ConocoPhillips“ (COP) е по-специфичен. Отчуждаването на активите ѝ през 2007 г. ѝ предоставя уникален правен лост в контекста на прехода. Власт, която се стреми да възстанови международната си кредибилност, би могла да бъде мотивирана да уреди някои емблематични спорове, за да изпрати сигнал към инвеститорите. В този конкретен случай залогът не е в бързото увеличаване на производството, а в признаването на исторически пасив.
В заключение, избирането на Мадуро променя дълбоко политическия пейзаж във Венецуела, но последиците за петролния сектор ще зависят от много конкретни фактори, които към момента са неизвестни: непрекъснатост на потоците, наличност на разтворители, сигурност на инфраструктурата и способност да се привличат капитали в една надеждна среда. Тъй като пазарът вече очаква възстановяване на предлагането, истинският риск не е положителна изненада по отношение на производството, а по-скоро това, че очакваното увеличение ще отнеме време да се осъществи.
