Четирима изследователи от Швеция питат няколкостотин потребители на Биткойн как съхраняват монетите си. Резултатите са интересни, а в някои случаи и стряскащи.
Повечето проучвания, които се появяват за биткойн, са скучни. Обикновено става въпрос за цената, а изследователите се опитват да я прогнозират с помощта на различни алгоритми за машинно обучение. Зяпане.
Затова е още по-хубаво, когато едно проучване се занимава с тема, която е в основата на биткойн: Как потребителите съхраняват монетите си?
Защото, пишат четирима изследователи от университета в Скьовде, малък град в североизточна Швеция, именно тези „фундаментални характеристики на парите без доверие, твърди и сигурни пари правят биткойн привлекателен. Но един от резултатите от неизменността на биткойн е, че потребителите могат да загубят пари, ако допуснат грешки в сигурността, като например загубят частния си ключ.“ Затова правилното съхранение на биткойни е от съществено значение.
Изследователите проведоха проучване с 339 потребители на Биткойн, за да „проучат как хората взаимодействат с технологията Биткойн, за да защитят своите частни ключове“.
Документът е изключително кратък и конкретен, но въвежда някои концепции. Изследователите разбират биткойн като „социално-техническа система (СТС)“, т.е. вид хибридна система от хора и технологии, един вид социален киборг. Биткойнът се състои от „динамиката на човешките, социалните, организационните и техническите компоненти“. Връзката между хората и технологиите е портфейлът, който позволява управлението на частните ключове. Тези частни ключове са необходими за харченето на биткойни. Който ги притежава, притежава и монетите.
Според изследователите изборът на портфейл е „от съществено значение. Съществуват различни видове портфейли, които се различават по удобство за ползване и сигурност.“ Тези две характеристики са отчасти противоположни: по-голямата сигурност често е за сметка на удобството за потребителя и обратното.
Но как потребителите решават? Разбират ли те достатъчно добре биткойн, за да вземат компетентни решения? Това установяват изследователите с помощта на проучване.
Софтуер или хардуер? Уеб или хартия?
На първо място в статията се изброяват най-разпространените портфейли, както и тяхната сигурност, удобство за потребителя и разходи: софтуерни, уеб, хартиени и хардуерни портфейли.
Софтуерните и уеб портфейлите са удобни за ползване, но не са много сигурни; от друга страна, хардуерните и хартиените портфейли са сигурни, но не са толкова удобни за ползване. Хардуерните портфейли могат да имат особено благоприятно съотношение между удобство за потребителя и сигурност.
За да намерят участници, изследователите посочват проучването във форума Reddit r/bitcoin. В него те задават пет въпроса:
1) Какъв тип портфейл използвате, за да съхранявате по-голямата част от вашите биткойни?
2) Използвате ли Multisig за подписване на транзакции с този портфейл?
3) Имате ли резервни копия на частните си ключове?
4) Ако отговорът е „да“, по какъв начин сте създали резервното копие?
5) Криптирано ли е резервното ви копие?
Въпросите са съвсем прости, а резултатите – доста интересни. Какво мислите – коя категория печели? Кой портфейл се използва най-често?
Резултатите
В проучването взеха участие 339 потребители. Те отговориха много ясно на първия въпрос: 46,6% от потребителите използват хардуерен портфейл. На второ място, с дял от 30 %, са „софтуерни портфейли, които се съхраняват локално на мобилен телефон или компютър, или на уеб сървър“. Следват уеб приложенията с 12 процента; хартиените портфейли са на последно място с малко под 7 процента, което е изненадващо, тъй като хартиените портфейли се смятат за най-сигурния вид портфейл.
На втория въпрос – дали потребителите използват мултисиг – удивителните 34,5 процента отговориха с „да“. Въпреки че не е ясно колко от тези 34,5 процента използват хардуерни портфейли, може да се предположи, че конфигурация с няколко хардуерни портфейла не е никак необичайна.
На третия въпрос почти 90 процента отговориха, че разполагат с резервно копие на частните си ключове. Това само по себе си не е изненадващо, тъй като повечето портфейли изискват от потребителите да докажат, че имат резервно копие, когато стартират, обикновено под формата на езеро от 12 до 18 думи. Най-често потребителите записват резервното копие на хартия (54,8%). Следват архивирането на външни носители (16,4 %) и твърди дискове (5,7 %). Това може да включва и пълни портфейлни файлове, каквито обикновено са необходими за пълни възли. Изненадващо е, че почти един на всеки десет души (8,5 %) се доверява на паметта си достатъчно добре, за да използва мозъчен портфейл като резервно копие, докато само 7,6 % се доверяват на резервно копие в облака. И накрая, 3,9 % използват метални дискове, което се счита за най-сигурния вариант.
Добри 40 процента от потребителите криптират своите резервни копия, което е изненадващо висок процент. Това е така, защото само портфейлните файлове, като например тези, съхранявани на външни носители на данни или твърди дискове, могат да бъдат криптирани без затруднения, докато усилията, необходими за архивиране на хартиени, метални и паметови копия, вероятно ще бъдат сравнително големи.
Биткойнерите защитават монетите си по-внимателно от нормалните данни
От резултатите от проучването изследователите научават, че потребителите на Биткойн са „загрижени за сигурността на своите частни ключове и са особено внимателни по отношение на резервните копия“. Потребителите разбраха, че загубата на частните им монети е като загубата на ключовете им, и може да се добави: Те също така имат техническата компетентност да изберат подходящия за тях портфейл от широка гама възможни портфейли.
Хардуерните портфейли се избират от толкова много потребители, защото „се смята, че те имат най-добрия баланс между сигурност, функционалност и наличност“. Софтуерните портфейли, от друга страна, имат предимството да са безплатни и по-гъвкави, докато уеб портфейлите вероятно се използват главно от търговците на борсите. Изглежда, че тази група е малко по-слабо представена в проучването.
Като цяло проучването прави впечатление, че „потребителите защитават своите биткойни по-внимателно, отколкото обикновените данни“. Това е очевидно и най-вече показва, че потребителите разбират до известна степен биткойн. Ниският процент на мултисиг – особено в сравнение с резервните копия – се обяснява с факта, че „потребителите на Биткойн искат да са сигурни, че могат да похарчат своите биткойни, вместо да се занимават с множество ключове за подписването им. Според тях обаче това може да се дължи и на техническите трудности, които обикновено се свързват с мултисиг.
Трябва да се отбележи, че проучването не е напълно представително. Самите изследователи признават, че: „Значението на статията е ограничено от факта, че проучването не достига до много потребители, които не търсят активно информация за Bitcoin. Причината е, че проучването е публикувано във форум за потребители на биткойни. Хората, които използват форуми, обикновено се интересуват от темата и инвестират време в изучаването ѝ. Освен това публикациите във форума могат да повлияят на потребителите при избора им на портфейли и методи за архивиране.“
Всъщност r/bitcoin е сравнително идеологически натоварен форум: Потребителите са фиксирани върху Биткойн и са доста аскетични по отношение на другите криптовалути; тук често се проповядва кредото „Не вашите ключове, не вашите монети“. И двете биха могли да обяснят защо участниците в проучването почти не използват уеб портфейли, но изненадващо често използват мултисиг и криптирани резервни копия. Потребителите на r/Bitcoin са над средното ниво в идеологическо отношение и по този начин се признава, че са информирани.
Сравнение с друго проучване
За да могат резултатите да бъдат класифицирани, ще са необходими допълнителни проучвания в други среди.
Единственият, който ми хрумва, е от блога ни за 2019 г., в който ви попитах как управлявате монетите си. Разликите с констатациите на шведските изследователи се набиват на очи.
Като се вземат предвид компютърните и мобилните портфейли заедно, самоуправляемият портфейл е най-използваният. След него следва уеб портфейлът, който тук се нарича обмен, и след това хардуерният портфейл. Високият дял на „студените“ портфейли е поразителен, но той е в противоречие с изключително ниския дял на хартиените портфейли и външните носители на информация.
Мисля, че тук виждам някои разлики в сравнение с проучването на шведските изследователи. Вероятно това се дължи на разликата в аудиторията; мисля, че много читатели тук използват платформи за търговия като Bitcoin.de, за да съхраняват криптовалути, което опростява много нещата, особено ако държите няколко монети – което вероятно правят повече читатели в блог, който е по-фокусиран върху „крипто“, отколкото във форум, фокусиран върху Биткойн.
Съществуват обаче и различия в дизайна на проучването. Например не попитах кой портфейл използвате за по-голямата част от биткойните, а кои видове (!) портфейли, като бяха разрешени няколко отговора. Може би разликите в резултатите са просто следствие от различния дизайн на проучването?
За да разбера това, възпроизведох проучването на шведските изследователи. Можете да участвате тук. Любопитно ми е!
