Европа зависи в голяма степен от американските платежни инфраструктури Visa и Mastercard, които представляват 61 % от транзакциите с карти в еврозоната. Инициативи като Wero или дигиталният евро целят да укрепят нейната суверенност, но напредват бавно и пораждат въпроси. В контекста на геополитическата конкуренция, как Европа може да утвърди своята автономност в тази област?
Зависимост на ЕС от дигиталните и платежни инфраструктури
Никола Гийо, френски съдия в Международния наказателен съд, е подложен на американски санкции от 20 август 2025 г. Тези репресивни мерки са в отговор на участието му в издаването на международна заповед за арест срещу израелския премиер Бенямин Нетаняху.
Цената, която той трябва да плати, има сериозни практически последствия, а именно замразяване на банковите му сметки (дори в еврозоната) и блокиране на средствата му за плащане (Visa, Mastercard, PayPal, Amazon, Apple Pay).
Това посегателство върху независимостта и международния правен ред се вписва в контекста на геополитическите напрежения между Европа и Съединените щати. Какво би се случило, ако Доналд Тръмп реши да отреже Европа от мрежите Visa и Mastercard?
В последно време понятията „суверенитет“ и „стратегическа автономност“ са повсеместни в публичния и политическия дебат. Въпреки това, както показва случаят с Exaion, тяхното значение се различава значително в зависимост от това дали служат на прагматични интереси или на политически обещания.
През последните дни Аурор Лалюк, председател на Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент, се появява все по-често на публични места, за да защити европейската суверенитет в областта на цифровите технологии и плащанията.
„Visa, Mastercard… спешният въпрос е нашата платежна система. Тръмп може да ни отреже всичко.
Останалото е поезия.
Призовавам спешно комисията да организира европейски „Еърбъс“ на платежните системи.
Не можете да кажете, че не сте били предупредени.“ pic.twitter.com/y2VRsZTNF0
— Aurore Lalucq 🇪🇺 (@AuroreLalucq) 21 януари 2026 г.
Трябва да се отбележи, че според ЕЦБ американският дуопол Visa и Mastercard представлява 61 % от плащанията с карти в еврозоната. Може да се възрази, че някои страни разполагат със свои собствени мрежи, като Франция с мрежата CB, Германия с Girocard, Белгия с BPC, както и Норвегия, Дания, Португалия и Италия.
Но, както подчертава нашият колега Грегори Реймънд, всички останали страни остават изцяло зависими от инфраструктурите на Visa и Mastercard.
С новите напрежения между Европа и САЩ естествено възниква въпросът за рисковете, ако Тръмп реши да спре платежните мрежи Visa и Mastercard.
Това ми се струва малко вероятно, но с настоящата американска администрация научихме, че… pic.twitter.com/cWPsuLnXmz
— Grégory Raymond 🐳 (@gregory_raymond) 18 януари 2026 г.
Освен това тези национални системи са проектирани да функционират само на национално ниво и не поддържат трансгранични плащания. Така в началото на 2000-те години, изправени пред избора да се присъединят към Visa и Mastercard или сами да финансират скъпоструващото разширяване на собствените си системи, европейските банки избраха по-икономичното решение.
Днес реализмът на нашата геополитическа ситуация ни напомня, че технологичният избор може да доведе до структурна зависимост. Всъщност Visa и Mastercard не са просто технически доставчици, тъй като те не само осигуряват предаването на транзакциите между банките, но и определят правилата на мрежата, осигуряват сигурността на обмена и сертифицират терминалите.
Към този политически аспект трябва да се добави и икономическата зависимост. Нито банките, нито търговците имат възможност да преговарят за таксите и промените в услугите, предлагани от американските гиганти.
Wero и дигиталният евро: инструменти за европейска суверенност?
Предвид тази констатация, през 2020 г. консорциум от големи европейски банки стартира проекта „European Payments Initiative“ или EPI. След като се сблъска с икономическата реалност, този изключително скъп проект видя оттеглянето на няколко банки.
След този провал EPI реши да се опре на вече съществуваща, но недостатъчно използвана технология: незабавния превод SEPA (Single Euro Payments Area). От тази система се роди системата Wero, която днес добре познаваме с възможността си да извършва преводи за секунди, директно между банкови сметки.
Wero, пуснат на пазара за широката публика през 2024 г., засега позволява само плащания между физически лица. Доверието в проекта обаче зависи от способността му да бъде приет от търговците, което е необходимо условие, за да може да се конкурира ефективно с Visa и Mastercard.
Успоредно с това ЕЦБ работи по друг проект: този за цифровия евро. Тази цифрова валута на централната банка (MNBC) има за цел да въведе нова форма на валута, допълваща настоящия евро.
Този проект напредва бавно: стартиран през 2021 г., ЕЦБ предвижда първа емисия за 2029 г. Освен това той поражда сериозни опасения по отношение на поверителността, сигурността и контрола.
Централизацията съвместима ли е с автономността?
Според Грегори Реймънд единственото жизнеспособно решение се крие в стабилните криптовалути. От една седмица френският световен лидер в областта на платежните терминали Ingenico предлага на своите търговски клиенти да предлагат плащания в стабилни криптовалути благодарение на WalletConnect.
Към днешна дата поддържаните стабилни монети са USDC и EURC на американската компания Circle. Както обяснява нашият колега, EURCV, разработена от крипто филиала на Société Générale, носи надежди, но среща проблеми с мащабируемостта поради твърде ниска ликвидност.
За пореден път реалността показва, че суверенитетът остава желателен политически идеал, докато американските инфраструктури се ползват с трудно достижима мащабируемост и капацитет за разгръщане.
Интересно е също да се зададе въпросът за разликата между термините „суверенитет“ и „автономност“. А какво да кажем за стабилна валута, емитирана и гарантирана от частна компания? Независимо дали централната институция е публична, частна, федерална или национална, този посредник се нуждае от доверието на потребителите.
Не би ли било инструментът за нашата автономност аполитичен, без знаме, вече достъпен в най-чистата си форма по целия свят? Ами ако решението, което търсим, всъщност е пред очите ни? Да, говоря за Bitcoin.
