Беларус току-що направи решаваща крачка в областта на криптовалутите, като официално въведе правна рамка за „криптобанките“. Подписаният от президента Александър Лукашенко указ № 19 определя условията за лицензиране и надзор на тези нови финансови институции, които могат да комбинират класически банкови операции и дейности, свързани с криптовалутите.
Какво е беларуска криптобанка?
В края на тази седмица Беларус официално въведе правна рамка за „криптобанките“. На 16 януари беларуският президент Александър Лукашенко подписа указ № 19 относно „криптобанките и някои въпроси, свързани с контрола в областта на [криптовалутите]“.
Според прессъобщението „този документ има за цел да укрепи имиджа на Беларус като страна, която е в авангарда в областта на финансовите информационни технологии, и предвижда създаването на благоприятни условия за дейността на криптобанките на националната територия“.
Съгласно описанието, криптобанката се определя като „дружество […], на което е предоставено правото да съчетава дейности, свързани с използването на [криптовалути], с извършването на банкови, платежни и други свързани финансови операции“.
За да бъде допусната на пазара, криптобанка трябва първо да бъде одобрена в Парка за високи технологии (High-Tech Park, HTP), специална икономическа зона, която се намира под прякото наблюдение на държавата.
Предприятието трябва също така да бъде официално регистрирано в Националната банка на Република Беларус чрез вписване в официалния регистър на криптобанките. Тази стъпка позволява на централната банка да контролира достъпа до пазара и да изпълнява своите правомощия, свързани с вътрешната сигурност (изпиране на пари и тероризъм като цяло).
Освен това криптобанката ще подлежи на 2 допълнителни набора от правила. От една страна, тя трябва да спазва законодателството, приложимо за небанковите кредитни и финансови организации. С други думи, стандарти, близки до тези на традиционната финансова система.
От друга страна, тя трябва да се съобразява и с решенията на Надзорния съвет на Парка за високи технологии. Този съвет играе специфична роля в надзора на технологичната и иновационната част.
Целта е да се даде възможност на тези субекти да „предлагат на своите клиенти иновативни финансови продукти, които съчетават предимствата на класическите банкови операции с техническата сложност, бързината и удобството на операциите с [криптовалути]“.
История, изпълнена с парадокси
Като бивша съветска република, Беларус поддържа все още много силни връзки с Русия. Поради това Минск, както и Москва, е обект на западни санкции.
В този контекст президентът Александър Лукашенко вижда в криптовалутите изход от ситуацията. В началото на септември, обръщайки се към търговските банки и централната банка, той ги прикани да насърчават приемането на криптовалути.
Подобно на Русия, Беларус от няколко години поддържа доста двусмислено отношение към криптовалутите. През април 2019 г. президентът предложи да се използва излишната енергия от първата атомна електроцентрала в страната за добив на биткойни. Това предложение беше повторено през февруари 2021 г. от Министерството на енергетиката.
След това, през юли 2023 г., Министерството на вътрешните работи обяви, че забранява обмена на криптовалути между физически лица, за да контролира по-добре незаконните потоци.
Както току-що видяхме, в крайна сметка се предпочита по-прагматичен и нюансиран подход. Както показва интервюто с Евгени Мачаров, член на Комисията на Обществената камара на Руската федерация, регулирането може да се окаже решение.
Освен това, като легализира досегашните нелегални транзакции, държавата си гарантира събирането на задължителни такси върху тези операции, като същевременно си осигурява инструменти за контрол върху тяхната легитимност и съответствие.
