Разходите за кредитиране на Франция продължават да се покачват. 10-годишната лихва наскоро достигна 3,69 %, най-високото ниво от 2011 г. насам, на фона на публични дефицити, геополитически напрежения и предпазливост от страна на централните банки. Сигнал, който се следи отблизо от финансовите пазари.
Геополитически напрежения, парични политики и бюджетни дефицити: причините за покачването на френските лихви
Докато френският публичен дълг вече надхвърля 3 400 милиарда евро, покачването на лихвените проценти подновява опасенията относно устойчивостта на публичните финанси. След години на почти безплатен паричен ресурс, държавата отново трябва да тегли заеми при значително по-неблагоприятни условия.
10-годишната лихва във Франция вече се движи над най-високите си нива от последните 14 години, след като достигна 3,69% миналия петък.
10-годишната лихва във Франция от 2005 г. насам
Периодът на „магическите пари“, белязан преди кризата с Covid от лихви, близки до нула, дори отрицателни, вече е в миналото. Между 2019 и 2021 г. 10-годишната лихва във Франция се колебаеше около 0 % в контекста на изключително експанзивна парична политика на Европейската централна банка (ЕЦБ), по-специално чрез значителните ѝ покупки на активи.
От 2021 г. тенденцията се обърна, преди да се ускори значително през 2022 г. Това покачване се обяснява с няколко фактора:
- Връщането на инфлацията след възстановяването след Covid;
- Енергийният шок вследствие на инвазията в Украйна;
- Затягането на паричната политика на ЕЦБ в опит да се ограничи ръстът на цените.
Освен тези кризи, инвеститорите са загрижени и от нарастващото недоверие към бюджетната траектория на Франция. Франция не е отчитала балансиран бюджет от 1974 г. насам, а при липса на перспективи за оздравяване, страхът от „бягство напред“ през следващите години обезкуражава инвеститорите.
Рейтинговите агенции вече изразиха своите опасения, като например Fitch, която през септември 2025 г. понижи суверенния рейтинг на Франция до A+, което е 5-то ниво по нейната скала, докато през 2011 г. страната все още се ползваше с максималния рейтинг AAA.
Накрая, настоящите геополитически напрежения в Близкия изток също могат да допринесат за този неотдавнашен скок на лихвите.
Войната подхранва покачването на цените на петрола, като цената на сорта Брент отново премина над 100 долара, което подновява риска от внос на инфлация в Европа.
Пазарите очакват по-малко понижения на лихвите от ЕЦБ, дори по-предпазлива парична политика, което подкрепя покачването на дългосрочните лихви във Франция.
Как да се предпазим от потенциален фалит на френския дълг?
Спиралата на неконтролирания дълг е лесна за разбиране: ако инвеститорите загубят доверие в способността на Франция да изплаща дълговете си, те ще изискват все по-високи лихви. Държавата, поставена в затруднено положение, няма да може да финансира нито дефицитите си, нито обществените си услуги, докато не се наложи да наложи драстично коригиране на финансите си.
Този сценарий е краен, но далеч не е безпрецедентен, както показват Аржентина, която е фалирала 9 пъти през последните 200 години, Германия, която е претърпяла 2 фалита след края на двете световни войни, допринасяйки по-специално за хиперинфлацията на марката през 20-те години на миналия век, или Гърция с частичния си фалит от 2012 г.
В този контекст Bitcoin се явява като алтернатива. На индивидуално ниво притежаването на Bitcoin може да позволи защита срещу евентуална парична девалвация, резултат от политики, които жертват валутата, но също и срещу евентуални конфискации на активите на населението, както направи Рузвелт през 1933 г. с Изпълнителна заповед 6102, която забрани притежаването на физическо злато.
За държавата използването на Bitcoin като стратегически резерв, подобно на златото, би позволило да се диверсифицират резервите и да се възползва от потенциалния дългосрочен растеж на тази валута. Ако дългът излезе извън контрол, Bitcoin би могъл да играе ролята на убежище както за гражданите, така и за нациите.
