Докато швейцарските банки започват да признават биткойна като надежден актив за кредити Lombard, се очертава парадокс между обещаната еманципация от BTC и необходимостта от интеграция в традиционната ригидна финансова система. Тази еволюция повдига един важен въпрос: доколко можем да запазим индивидуалната суверенност, като същевременно приемаме ограниченията на установените институции?
Bitcoin срещу пари в брой: BTC признат за надеждно обезпечение
Delubac, Swissquote и по-скоро Mt Pelerin днес предлагат Lombard кредити срещу Bitcoin. Офертата е проста: вие депозирате криптовалути като обезпечение (Bitcoin, Ether и др.), а компанията ви отпуска пари в замяна. Това предполага централизирана инфраструктура и банка, която действа като посредник с частни ключове, което означава, че средствата се държат от орган, а не от клиента.
Всъщност, ломбардният кредит е исторически запазен за заможни клиенти, които притежават традиционни финансови активи като акции, злато или ценности. Той позволява на тези лица да мобилизират портфейла си като гаранция и лесно да вземат заем, за да не ликвидират натрупаното си имущество.
Благодарение на това предложение за крипто кредитиране Lombard, притежателите на BTC или ETH вече могат да получат достъп до ликвидност в фиатната валута, като същевременно запазват експозицията си към криптовалутите.
Въвеждането на тези принципи в швейцарски банков продукт, често признат за символ на „финансовия консерватизъм“, бележи решаващ поврат: имплицитното признаване на икономическата легитимност на биткойна като резервна стойност. Можем да кажем, че това се равнява на превръщането на този дълго маргинализиран актив в надежден колатерал, наред със златото.
BTC като гаранция, но на каква цена?
Въпреки че тази интеграция изглежда като победа, тя повдига и въпроси относно риска от „захващане“ на този революционен инструмент, какъвто е биткойнът, от институциите, които той се опитва да заобиколи.
Всъщност, кредитите, обезпечени с криптовалути, остават силно ограничени. Например, съотношението между кредита и стойността (LTV) е ограничено до 40%, което значително ограничава сумата, която може да се заеме в сравнение със стойността на активите.
Освен това този тип кредит е достъпен само в определени юрисдикции, което изключва голяма част от международните потребители. От друга страна, Ян Жерарди, маркетинг мениджър в Mt Pelerin, обяснява в прессъобщението, че за да получите крипто-ломбардски кредит, не само трябва да преминете KYC, но и да „опишете подробно произхода на вашите крипто средства“.
Накрая, криптовалутите трябва да бъдат депозирани в швейцарски банкови институции, което означава временно прехвърляне на собствеността върху активите и следователно на частните ключове.
Това противоречи на основния принцип на индивидуалната суверенност, който предпочита притежаването пред простото държане на BTC: „не са твои ключове, не са твои монети“.
Някои некастодиални и peer-to-peer алтернативи, като HodlHodl или Lendasat, позволяват да се вземат заеми в стабилни монети или фиат, без да се минава през банков посредник и без да се преотстъпват личните ключове. Lendasat дори планира скоро да интегрира DLC договори (специфични за Bitcoin смарт договори, създадени да бъдат частни, сигурни и неинвазивни), като по този начин ще засили поверителността и сигурността на заемите.
Следва да се отбележи също, че в света на DeFi вече е възможно да се получат заеми в криптовалути срещу други криптовалути, но това остава ограничено до самата крипто екосистема, без директни връзки към традиционните финанси.
Следва да се подчертае също, че данъчната рамка все още не е напълно стабилизирана. Някои данъчни адвокати призовават към предпазливост, особено поради възможността в бъдеще да бъде въведена специфична европейска уредба за залагане (използването на актив като гаранция за заем, без да се губи собствеността върху него) на криптовалути.
Въпреки това, това напрежение между абсолютна суверенност и частична интеграция в традиционната система може да се разглежда като временен компромис, който позволява на заможни лица да мобилизират крипто активи, без да ги разпродават или подлагат на произволни данъчни мерки.
